Не е за мене ролята на домакиня,
до печката, препасана с
престилка.
Не ставам за готвачка и слугиня,
размахваща брашнената точилка.
Не съм покорна и
смирена,
свенливост в
погледа ми
няма,
не смятам, че съм отредена
да бъда подчинено вярна.
Не съм невинна, нито
непорочна,
не съм безгрешна, няма
как да стана,
понякога съм
дръзка и нарочно
отивам до ръба и там оставам.
Не искам да ме хвалят, че съм мила,
внимателна, любезна
и щадяща,
не търся помощ, ни закрила,
не искам никой повече да ме изпраща.
Не ставам за шаблоните с размери,
измислени от
нечие съзнание,
с които в днешно време всичко мерим,
ще пасне ли и ако не, забравяме!
Не съм дошла, за да попитам
ще мога ли да дишам и живея.
Да следвам моя жизнен ритъм-
сама, отскоро, вече смея.
От никого не искам разрешение,
на никого не бих се поверила,
вина не търся, нито мнение
за пътя ми и вътрешната сила.
Разбрах, че
има на земята
любов и грижа, жар и плам
но чак, когато аз самата
ръка на себе си подам!
D.B.