На върха глава съм склонила смирено,
на колене съм, но няма за дълго.
Не съм се предала, не съм победена,
недей да ликуваш, недей се подлъгва.
Това не е краят, а малка почивка.
Време, в което воля калявам,
време за мисъл, на рани промивка,
време, в което на себе си давам.
Че, не, не са победители,
онези, които се бият в гърдите,
пред тълпа от хищници - зрители,
дошли да освиркват добрите.
А онези, които без шум и без врява,
ръка не прибират, подадена
в нужда,
готови живот и любов да даряват,
без да разделят свое
от чуждо.
На върха съм и с поглед обгръщам
пред мен долината, притихнала в мрака,
прегърнала малките
хора и къщи
и зная, че вече отдавна ме
чакат.
Очакват да
вдъхнат от
моята вяра,
от моята сила да черпят запаси,
в замяна с готовност сърцата
отварят
и до дъно даряват и
те любовта си.
Тогава нощта непреклонна отстъпва
пред светлия ден и сияйна надежда,
светът пак наново с копнеж се изпълва
и всичко добро пак само се нарежда!
D.B.