И друг Великден отминава
в зеленото на пролетта.
И той ни учи да прощаваме,
смирени да сме в любовта.
Безкористно да даваме ръка
на брат в беда и в нужда,
и с Бог в сърцето, с вярата в
душа
да помним, че не сме си чужди.
А утре пак ще плюем по
съдбата
- несгоди, избори, родина.
Посоката ще търсим слепешката
до новия Великден догодина.