Дали е леко? Не зная.
Че кой го пита
сърцето?
Начало, среда, а
след това краят,
земя и море, отгоре
небето.
Това е животът,
кръг от неволи
или откраднати
мигове щастие.
Хора, облечени,
душите им голи,
заковани с две-три
причастия.
Колко е просто, а
сложно тълкуваме,
правила
назначаваме всякакви.
Сляпо желаем,
дръжим да робуваме
на модели, на
шаблони в театъра.
Дали е леко? Не
зная.
Кой я пита душата?
След началото идва
краят,
а после небето,
под него земята
ще ме прегърне в
топла завивка.
Аз ще потъна в
недрата й нежни,
а тя с неизменна усмивка
ще продължи все така да изглежда.