Мария седна до мен и търпеливо изчака да преглътна. Щом го направих, излая:
- Мая, ти не беше ли на диета?
Въздъхнах. Знаеше наизуст всичките ми оправдания, обяснения и извинения. Тъкмо се чудех в кой кладенец още не съм бъркала за вода, когато я видях.
- Ето я! Нали ти казах, че всеки петък минава оттук!
- Това Танчето ли е? Нашата съученичка?
- Същата! – изгрухтях презрително и облизах устни. Имаше останала пудра захар. – Дето ми отмъкна гаджето в десети клас.
Мария избухна в такъв кикот, че за малко да падне от пейката.
- Кво гадже бе, Майче? Нали ти казах, че онзи идиот само ти се подиграва. Чух ги как се хващат на бас.
- Маро, ти чия приятелка си, ма? – наричах я така само когато бях много сърдита. Нарочно. Защото не обичаше. Този път не ми обърна внимание. Огледа се ловко и продължи да хапе:
- А ти що висиш на тия пейки?
Не отговорих, само вдигнах вежда много значително. Дясната. Нея можех да вдигам индивидуално. Времето беше съвсем пролетно – не много топло, приятно прохладно. Площадът, пълен с хора след работа, а младежът отсреща щедро поливаше казанлъшките понички с топинг от ягоди. Обичах ги, мамка му!
- Хайде – Мария така ме сецна, че щеше да ми изкара рамото.
- Къде?!
- Идвай, ще я следим.
- Кого?
- Как кого бе, Майо?! Таня! Да видим къде ходи толкова.
- Ти добре ли си? Ми ако ни види?
- Няма. Айде размърдай това дупе де!
Станах. Пейката като че ли изпъшка с облекчение и поизправи дъските си. Еееее, чак пък толкова!
Като малка решавах заплетени ситуации заедно с Шерлок и Уотсън. Мечтаех си да стана частен детектив и да следя неверните съпрузи на богати аристократки, да откривам изчезнали роднини и да разплитам мистериозни случаи. Но никога не съм си представяла, че ще следя бивша съученичка.
Притичвахме леко от бордюр на бордюр. Спирахме и се правехме, че разглеждаме витрини. Пред едната трима мъже не издържаха и спряха до нас, ехидно смеейки се. Оказа се секс шоп! Мария ме дръпна за китката и двете завихме в тясна уличка. Точно навреме, за да видим как Таня излиза от странична врата. Слава Богу, продължи напред и не се наложи да оглеждаме с престорен интерес инвалидните колички.Тясната пола очертаваше стегнатия й задник, а краката й излизаха директно от напомпаните цици! Сякаш Афродита бе слязла от пиедестала си и заплашваше да вкара целия свят в грях.
- От кой магазин излезе, успя ли да видиш? – приятелката ми беше снишила глас и душеше като хрътка.
- Оттук някъде, но кой точно ...
Намирахме се пред прозорци в красиви рамки – дървени, с класически орнаменти, боядисани в бяло. Тъмнозелени кепенци, разтворени встрани, придаваха на млечната мазилка изключително стилен вид. Вляво, с гравирани на стъклото букви, пишеше „Пекарна“, а вдясно – „Бутиков фитнес“.
- Къде? – тъкмо бях прекрачила стъпалото, когато Мария ме спря.
- Нали я следим, да видим какви закуски предлагат.
Мария разтвори ръце с дланите нагоре, а физиономията й казваше: „не всички мислят само за ядене!“, след което посочи с пръст съседната врата.
- Сигурна ли си? – трудно ми бе за вярване, че хора пропускат тия божествени гледки. На витрината кокетно позираха фокачи с моцарела и козуначени кифлички. А какъв аромат се носеше ...
- Естествено! – подскочих. Хитлер щеше да завиди на командите й. - Хайде!
Беше късно да питам къде. Отвътре помещението изглеждаше просторно - мраморен под, стени в цвят екрю. Пред тях - стелажи от ковано желязо, покрити с купи, медали и лъскави снимки на усмихнати мъже и жени с мускули.
- Добър ден – блондинка с перфектни мерки се усмихваше мило. – Мога ли да бъда полезна?
- Ние само ...
- Здравейте! Да!