Лежаха двамата един в друг, изпотени и лепкави. Той прокара пръсти по рамото й, погъделичка нежно гърба и се насочи към извивката на ханша. Докосна бедрото, върна се, после отново надолу. Кожата подаде на закачката, настръхна, потръпна и сякаш свенливо се зачерви. Пръстите му, настойчиви и властни, притиснаха корема и се спуснаха вертикално.
Алармата прониза тишината. Толкова внезапно и остро сякаш копие продупчи черепа му. Манол я спря в просъница и притисна очи под възглавницата, искаше да задържи съня и насладата, ала магията се разнесе. Хладната утрин го накара да придърпа завивката и да остане на топло. Събота. Можеше да полежи и помечтае. За това поне не му взимаха данък.
Разхождаха се хванати за ръце сред редове от лалета. Пътеките в червено, жълто и пурпурно стигаха до безкрайното синьо. Сякаш гневен художник бе размазвал нюансите – от пенливо бяло до индигово тъмно. Искаше я и я имаше, далеч от бизнеса и официални вечери. И скрит от съпругата си, с която имаха две деца, огромна къща и отделни спални. Мирисът на кожата й беше влудяващ, парфюмът й с дни упойваше ноздрите, а коленете му отмаляваха пред пищния ханш в тясната рокля. Често го изненадваше в обедната почивка. Носеше му салата, запечено Бри и себе си. Топла, мека и влажна под шлифера. Консумираха храната и телата си с бутилка пенливо вино.
Манол отметна завивката и забърза към банята. Студеният душ го събуди и успокои самозабравилия се пулс. Струята от настойчиви капки му припомни първата им среща. Валеше така, сякаш небето щеше да изтече. Чистачките се задъхваха, а светлините на светофарите приличаха на размазна боя по картон. Посягаше към скоросния лост, когато удар отзад го накара да хване волана здраво.
- Кой заспал идиот ... – кракът му потъна в локвата, чорапите прогизнаха, а скъпите обувки изпаднаха в шок.
Чифт мигли с размазана спирала, пухкави устни и набъбнало деколте му казваха нещо, но той не чуваше. Мокра тънка рокля разкриваше майсторлъка на божествен скулптор. Слагала червило, не видяла червеното ...
Щетите бяха незначителни. Съвсем невидими. По автомобилите. Но надра сърцето му. С дългите си остри нокти в алено червено. Без да знае. Без застраховка.
Дни по-късно беше на коктейла в градината. С бяла рокля и бели сандали. Кожата й лъщеше примамливо и ухаеше на малини. Огледа я тайно, жадно и любопитно.
- Ела – Симеон го побутна. – Да те запозная с дъщеря си.
Ръката й беше мека, топла и уютна, а тялото му нажежен проводник. Сякаш на петдесет и пет животът превъртя играта и го тупна на ниво нула. Опознаваше отново сетивата си, отваряше отново очи. Откриваше страни и вкусове, които не познаваше. Пробуди интереси и разви способности, надскочи лимити и внушения, събори решетки и разби стереотипи. Чувстваше се жив и вдъхновен; цял, събран и достатъчен; независим и незасегнат от интриги, клюки и корпоративни игри. Започна да живее днес, без въпроси за утре.
Три вечери в седмицата прекарваше с малкия си син вкъщи, а понеделник и сряда бяха нейни - горската му фея, искрицата страст, шепата жива вода.
Вчера, на път за офиса, кокетна малка гривна, срамежливо сгушена на витрината, му помаха. Купи я. Заедно с кратко послание в златисто пликче. Май хлътваше.
Спря душа и наметна халата.
- Стегни се, старче – огледалото го гледаше изпотено. – Време е за кафе.
В коридора хартийка на пода блещукаше дръзко. Манол я огледа отдалече и вътрешно изтръпна. Явно е паднало от джоба му снощи. Наведе се и вдигна плика. С крайчеца на окото видя съпругата си. По халат. Застинала в края на коридора. Гледаше го странно и изпитателно.