Габи пристъпваше тихо и внимателно, за да не събуди останалите. Тъкмо слизаше към кухнята, когато чу врата. Обърна се – Манол. Не я забеляза веднага. Погледът му бе прикован от друго. Нещо на пода. Видя го в ръцете му. Сподавен вик изкънтя в ушите й, черни петна заиграха валс и тя впи ръка в парапета, за да запази равновесие. Манол я гледаше втренчено и пронизващо.
Отново врата. Големият им син се показа по халат с влажна коса и широка усмивка. Изотзад се появи дребна фигура в широка мъжка пижама. Познаха я по изрисуваните вежди – класната на малкия.
- Я! Това е моето пликче!
Докато Манол се усети, синът му дръпна златистото парче хартия и го пъхна в джоба. Габи се окопити първа.
- Кафе за всички?