Незабравка залиня. Не беше от тия, безличните; не се сливаше с пейзажа и имаше размери – да забележиш от километри. Ала любовта го играеше жестока. Жестока, несподелена и разсеяна. Мачкаше душата й, въртеше я на жарък шиш, изстискваше сърцето и го простираше на метална тел. Като оная, в двора им, на която майка й мяташе прането.
Незабравка страдаше. Все бързаше рано рано за полето, все тя прибираше кравата и чакаше на опашката за хляб. Плахо се надяваше да зърне любимия поглед и тежка походка, ама надеждата си питаше ушите.
Една свежа утрин, призори, докато обръщаше с вила росната трева, младата жена внезапно спря и заби отстрия метал в пръстта. Облегна се на дръжката и зарея поглед в хоризонта. Изгревът разтриваше очи, небето преливаше в бяло, синьо и пурпурно, а ливадите зелени и избуяли. Наоколо нямаше жив човек. И умрели нямаше. Дворовете отзад утихнали в предверието на деня. Само щурците и Незабравка будуваха. Една заблудена сълза остави следа по прашната буза и изсъхна в опакото на ръката й. Тежка въздишка се разтвори в гръдта.
- Де да можех две думи да му кажа – изречено жално, с мъка. Като глухия тътен на идваща буря. - Щеше да види, че съм добър човек. Не съм страшна. Всички се плашат. Страх ги е от силата ми. Ама не знаят отвътре какво ми е. Оффф – хвана вилата и продължи работа.
По-късно се прибра различна. Погледът - весел, единият край на устната леко потрепващ. Имаше план. Юни тъкмо беше подхванал своя ред в календара, до събора оставаха три месеца. Идваха въртележки; сергии, отрупани с играчки; фунийки с крем от разбити белтъци и захарен памук на клечка. Вечер музиката се чуваше на километри, а светлините се виждаха от полето. Всичкият народ щеше да е на площада. Тази година и Незабравка щеше да е там.
Сутрин ставаше по тъмно и излизаше на земния път. Тичаше до другото село. В началото едва-едва, с милион почивки, но след седмица-две разстоянието спря да изглежда безкрайно. За сутрешна закуска – коремни преси, а следобедната замени с клякания. Меките, пухкави мекички с хрупкава коричка оставаха непипани, бурканчето с мармалад неотваряно, но никой в къщата не проронваше ни дума. Старите само поклащаха глава и се подсмихваха лекичко. Любовта така гореше – отвътре. Изпепеляваше, опустошаваше и смаляваше човек. Не ти дава мира нито за ядене, нито за почивка, докато не я утолиш. А любов се утолява с любов. Незабравка беше добро дете и послушна девойка, но на жената й трябва мъж. Другар, с когото да споделят радости и неволи. На втория месец бабата замени тестото с ябълки – пресни, измити - червени, зелени и жълти. Овощната градина щедро споделяше даровете си, а зеленчуците – достойно конкурентни.
Незабравка с упорство каляваше воля. Всеки ден неотлъчно следваше планираната програма и строгия режим на хранене. Разходките се превърнаха в удоволствие, походката в лека и плавна, а сянката отпред влизаше в обозрими размери.
Лятото изживя знойната си младост, узря жежко и задушно, а в края на август – натежало и презряло – беше време да отстъпи. Идваха дни за празнуване. Къщите се пълнеха с гости; улиците вибрираха под гумите на разноцветни автомобили; граждани и роднини прииждаха за годишния събор. По обяд площадът спеше. Горещите плочки отмаряха мързеливо, въздухът – плътен и лепкав от топлина. В парка пчелите жужаха улисани, но освен тях всичко тънеше в тишина и очакване.
Вечерта пристигна, поканила лек ветрец. Небето се пораздвижи, тревичките изправиха глави, дърветата зашушукаха и центърът на селото се разбуди. Дойдоха хора – хапнали, пийнали, развеселени и отпочинали. Светлините меняха цвят в ритъм с високата музика, бумтяща от уредбите; въртележките свистяха препълнени; пред сергиите се виеха опашки. Деца се гонеха и пръскаха с водни пистолети, а баби спринтьорки току сграбчваха за яката някое, припарило прекалено близо до шосето. Чуваха се викове, подсвирквания, „айде, наздраве“ – купонът вреше, кипеше и течеше на пълни обороти
Откъм баира се появи силует. В далечината неясен, но щом приближи, уличните лампи осветиха жена в памучна, ефирна рокля – бяла на сини цветчета; дълга до над коляното, леко вталена, със свободни ръкави и тънко коланче. Пристъпваше бавно и внимателно. Отместваше крак пред крак и полюшваше елегантно хълбоци. Сякаш тренираше за модния подиум. Мъжете от първа линия спряха разговорите. Чу се шамар и ревнив женски глас. Незабравка дръпна свенливо роклята надолу, все едно щеше да я удължи. За първи път в живота си носеше високи токове. Даже не искаше да излиза, но баба й настоя:
- Я каква хубава мома си станáла – каза. – Отивай у село, стига стоя дóма. Местóто ти е при ергените.
И тя тръгна.
Оглеждаше плахо тъмницата и слушаше глъчката. Нямаше приятелки, никой не я чакаше, но видя очите на навалицата - изумени, невярващи погледи. Тих шепот надви музиката: „това тя ли е?‘, „леле, колко е отслабнала“, „да бе, няма как да е „незабравимата““ ...
За миг отплеснато внимание, стъпка настрани и ... аха да седне на плочките с обелени колене и потънала от срам, когато мъжка длан я хвана през кръста. Усети силна опора зад гърба си и се извърна. Оказа се на дъх разстояние от висок тъмнокос мъж. Очите му искряха, загорялата кожа на врата и гърдите ухаеше на свежест под бялата риза. Не се познаваха. Беше новодомец в селото.