Home

Това е нещо, което или обичаш, или не. Започнах да пиша отдавна, вече не помня кога. Но усещането във времето, в което съм с лист и химакал в ръката си е същото. Непроменено.

Усещане за безвремие, безтегловност, безстрашие. В моменти на приливи и отливи, на вдъхновения, отчаяние, депресивни състояние, разочарования, надежда писането е онова, което ме спасява. Единственото нещо, което винаги е проветрявало мислите ми.

Не мога да го опиша с думи. Но ще опитам.

 Пожелавам на всеки онзи гъдел, онова сърбене на ръцете, разтуптяванетона сърецето, обсебването на мислите, което не ви оставя на мира, докато не се захванете с него ...

Страница във фейсбук: Dessiland